Скитник

Поезия

386 2 5

Когато реша да напиша стих...

в мен започват да бушуват сили

непознати, да ме душат, разкъсват

тровят. Дори да ми мъстят, затуй

че с мен не са щастливи.

Копнежът за споделяне изгаря

дори най истински слова...

уморен в стиха описвам,своята тъга.

Защо да пиша?Не знам,да продължа

да мъча електората не знам ами ако

остана сам и неразбран!?

Тогава къде и кога да изразя

своята неприкосновена мисъл

Тъма, боли, сърцето скърца от

изгубената кръв. Кръвта на

Ангела ми скитник.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

aap (Ангел)

Благодаря ви ,Приятели за разбирането,подкрепата и вярата в доброто!За мен това значи много!Обичам ви!

2023-03-01T21:30:54+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Споделям казаното от Виолета и Антоанета! Светът на всеки човек е уникален, уникален е и твоя сват! Пиши и споделяй! Поздрав за споделеното!

2023-03-01T20:01:29+02:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

Споделяй! Който има сърце и душа, непременно ще те разбере. Невинаги коментирам, поради други причини от неразбирането, но си много искрен и продължавай.

2023-03-01T08:55:55+02:00
Violet_86 (Виолета)

Аз се радвам, че пишеш и си тук. Как иначе щях да те познавам.
Честита баба Марта!

2023-03-01T08:26:06+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"Тъма, боли, сърцето скърца от
изгубената кръв. Кръвта на
Ангела ми скитник."

Парадоксално като истината. Защото е самата тя! Поздравление, Ачо!

2023-02-28T22:51:57+02:00