Скитник

Поэзия

389 2 5

Когато реша да напиша стих...

в мен започват да бушуват сили

непознати, да ме душат, разкъсват

тровят. Дори да ми мъстят, затуй

че с мен не са щастливи.

Копнежът за споделяне изгаря

дори най истински слова...

уморен в стиха описвам,своята тъга.

Защо да пиша?Не знам,да продължа

да мъча електората не знам ами ако

остана сам и неразбран!?

Тогава къде и кога да изразя

своята неприкосновена мисъл

Тъма, боли, сърцето скърца от

изгубената кръв. Кръвта на

Ангела ми скитник.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

aap (Ангел)

Благодаря ви ,Приятели за разбирането,подкрепата и вярата в доброто!За мен това значи много!Обичам ви!

2023-03-01T21:30:54+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Споделям казаното от Виолета и Антоанета! Светът на всеки човек е уникален, уникален е и твоя сват! Пиши и споделяй! Поздрав за споделеното!

2023-03-01T20:01:29+02:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

Споделяй! Който има сърце и душа, непременно ще те разбере. Невинаги коментирам, поради други причини от неразбирането, но си много искрен и продължавай.

2023-03-01T08:55:55+02:00
Violet_86 (Виолета)

Аз се радвам, че пишеш и си тук. Как иначе щях да те познавам.
Честита баба Марта!

2023-03-01T08:26:06+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"Тъма, боли, сърцето скърца от
изгубената кръв. Кръвта на
Ангела ми скитник."

Парадоксално като истината. Защото е самата тя! Поздравление, Ачо!

2023-02-28T22:51:57+02:00