„Скитника-Сирак“

Сега си скитник, търсейки оазис.

А аз пустинята, жадуваща за мъст.

Изгарям силно устните ти жадни

и спомени в миражи ти дарих.

Като сирак си, молейки за ласки.

А аз живота съм, коварен и жесток.

Прекършвам ти  дори мечтите малки

и вместо обич - плач ти подарих.

С  погледа на „скитника-сирак“

ме гледаш, стъпил прага на дома ми

и молиш се с цял глас да изкрещя:

Простила съм, простих и ще простя!