vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
8.06.2007 г., 18:26 ч.

Скитнико... 

  Поезия
776 0 8
 

         Скитнико...


В тъмното ти скиташ обезвесен,

търсиш нещото, което надеждата ще върне,

поглед отправяш към свода небесен

и чакаш изгрева тебе да зърне.


Вярваш ли, че нещо ще се случи,

едно време казваше "Животът си е мой"

и пак във тази своя вяра не сполучи...

какво се случи? Нали животът беше твой...


Уви! Загуби го! Сега по уличките тъмни бродиш

и празен, неверен, пак търсиш себе си,

не на Бог, а на мрака тревожно се молиш,

да намериш по пътя сърцето си...


Съдбата ти събрана в две сълзи горещи,

удавени във чашата със алкохол

душата, тялото ти - две ненужни вещи,

духът ти - скитащ, празен, беден, гол...


Грешник си ти, страннико,

а животът не е само игра,

по пътя си вечно ще търсиш нещото,

което го нямаш, но ти не разбра...


Гледах те ден подир ден,

у теб усетих някакъв страх,

от смъртта и от гроба студен,

от дървото без корени, в пепел и прах!


Скитнико, своя живот пропилял,

мъката си в чашата удавяш,
много си взел, без да си дал,
от своята болка в ада пропадаш...

Настъпи и края трагичен
на скиткика, който бе младо момче,
хлапак, едва двайсетгодишен,
останал без разум, без ум, без сърце...

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??