Скитникът от пазара
Без палто и чадър,
но усмихнат, торбата си носи -
попрегърбен, добър,
безучастен, дори без въпроси.
Дружелюбният лай
на скиталчето псе го вбесява.
Само глътките чай
и ракия сърцето му сгряват.
После хорският кикот
го пресреща злорадо по пътя.
Сбърчил чèло, той виква
песен някаква, болно и тъпо.
В него вятърът пак
е продухал и сетния спомен
за тревоги и сняг,
затова, че е сам и бездомен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
