Nov 28, 2009, 12:47 AM

Скитникът от пазара 

  Poetry » Civilian
449 1 5

Без палто и чадър,

но усмихнат, торбата си носи -

попрегърбен, добър,

безучастен, дори без въпроси.

 

Дружелюбният лай

на скиталчето псе го вбесява.

Само глътките чай

и ракия сърцето му сгряват.

 

После хорският кикот

го пресреща злорадо по пътя.

Сбърчил чèло, той виква

песен някаква, болно и тъпо.

 

В него вятърът пак

е продухал и сетния спомен

за тревоги и сняг,

затова, че е сам и бездомен.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??