Скован, безконечен... миг
Студът ни скова. Уплахата тегне в телата.
Шушулки-рапири изострени, грозно висят.
Проблем със газта, а няма проблеми с креслата,
в които управници наши по цял ден само си спят.
Народът беззъб и с думи отучен да стреля,
повтаря на ум "От това няма по-зле!"...
Знае, че утре ще бъде досущ като вчера,
крадците ще бъдат не по, а най-добре.
Зимата сякаш телата смразява нарочно,
вонята душевна дано не се разнесе.
Надеждите съхнат посечени и безсочни,
мечтите лежат като мъртви на бойно поле.
Ехо на ужас е вятърът, който щипе
и съска в лицата с двуострия си език.
Вместо усмивки, раждат се плач и викове.
Двайсетгодишен, безконечно дълъг миг...
Моя Българийо, твоята смъртна присъда
я изпълняват с отдавна неточен сатър.
Няма ли някой прогледнал, достоен и мъдър
да възкреси в теб, за всички, живот по-добър?
Шушулки-рапири изострени, грозно висят.
Проблем със газта, а няма проблеми с креслата,
в които управници наши по цял ден само си спят.
Народът беззъб и с думи отучен да стреля,
повтаря на ум "От това няма по-зле!"...
Знае, че утре ще бъде досущ като вчера,
крадците ще бъдат не по, а най-добре.
Зимата сякаш телата смразява нарочно,
вонята душевна дано не се разнесе.
Надеждите съхнат посечени и безсочни,
мечтите лежат като мъртви на бойно поле.
Ехо на ужас е вятърът, който щипе
и съска в лицата с двуострия си език.
Вместо усмивки, раждат се плач и викове.
Двайсетгодишен, безконечно дълъг миг...
Моя Българийо, твоята смъртна присъда
я изпълняват с отдавна неточен сатър.
Няма ли някой прогледнал, достоен и мъдър
да възкреси в теб, за всички, живот по-добър?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Това е лафа в нашият офис на този етап. Просто се сетих и го написах. Вальо, а стихът ти е своевременен. Поздрави!
