Скрий ме ... 

Нека бъда утринна роса, 
когато слънцето изгрява. 
Нека в огъня изгоря,
да изчезна в ранната зора. 

Нека бъда сухата трева 
в дланите, в твойте ръце.
Нека бъда мъртвата кора. 
на вековна, борова гора.
Скрий ме!
Скрий ме там, където никой не може да ме намери,
скрий ме завинаги, моето име забрави! 
Остави ме в тишината на коварната зима, 
остави ме в мрака с вятъра студен. 

Аз ще се върна...
Ще се слея с теб,
след година, а може би век. 
Ще дойда, като слънчев лъч,
или в чистата вода.
Далечна звезда или рицар бял, 
като гарван с черни криле или стар магьосник... 
Заслушай се!
Дървета тихо ще шептят: Идвай! 
Устни тихи в потоците крещят: Бягай! 
Тук съм до теб с топъл вятър, 
ще те обгърна... 
И в танц под яркото сияние,
огън под откритата нощ. 
Искам да ти кажа това,
което по-рано премълчавах...

Р.Х. Темногром
28.07.2014г.