От дланите си стряха сътвори
и в пръстите ти огън нека има.
Едно сърце копнее да гори
за вечност, от слова неизразима.
На скитника леглото си дари,
дори да е въздишка от неволи.
Съня си той на теб ще покори
и тихата ти радост ще измоли.
На жерава ранените крила
с една целувка нежна излекувай.
Очите превърни на светила
и в полета му слънчева танцувай.
На цветето пчелицата бъди,
която в сладък блян го преобръща.
И в чудото от своите следи
завинаги трепти една и съща.
На ручея мечтите си възпей
от всичката си приказност звънлива!
И обич от вълшебен водолей
през чувствата ни свято ще прелива!
(Сбъднати предчувствия)
© Ясен Ведрин Всички права запазени