Скрити сълзи
Скрити сълзи
Аз отдавна не мога да плача -
вместо мен е заплакал дъжда.
Като скитник самотен във здрача
той ми казва: ти си също сама.
И си същата скитница в здрача,
неразбрана, самотна в нощта,
само дето не можеш да плачеш
и не знаят за твойта тъга.
А пък той се наплаква на воля,
сякаш за всички самотни души.
Помогни да заплача - се моля -
помогни ми, че много тежи.
Искам всички да видят как плача
със истинки топли сълзи
и да питат какво ли те значат
и как може от тях да боли?
Но дъждът вече спира да плаче
и прегръща ме да ме утеши.
Аз усмихвам се, аз съм силна, обаче...
продължава във мен да боли.
И се моля да мога да плача
след като спря да вали,
но нали съм сама и съм в здрача,
няма кой да ме утеши.
По-добре, че не мога да плача,
Вместо мен нека плаче дъжда!
Някой ден и аз ще си поплача,
някой ден, когато не бъда сама.
02.05.1995 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Иванова Всички права запазени
