marina (Марина)
3 0
9.12.2003 г., 19:37 ч.

Скръб 

  Поезия
3889 0 4
cigarendim

Скръб

Ти ми казваше, че ме обичаш,

Но истина ли бе това? –

Илюзия, ужасна драма.

Мъка след мъка, лъжа след лъжа.

Всички прекрасни мигове с тебе

Са тъмната част на безкрайна мозайка

Загадки, мистерии, несвършващи бездни,

Препълнени с мъка, скръб и тъга.

Няма любов, съществува омраза

На тази пропаднала адска земя.

Всичко красиво умира в забрава,

Обгърнато в тъмна, черна мъгла.

За радост и щастие тук място няма,

Господстват ненавист, измама, тъга.

Това е живота – страдалческа яма,

В която се вливат лъжа след лъжа!

 

 

P.S 1: Стихотворението ми бе изпратено от Марина © 03.2001 г.

P.S 2: Искам да благодаря на Петя за оказаната подкрепа!

© Марина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??