Скръб
Скръб
Ти ми казваше, че ме обичаш,
Но истина ли бе това? –
Илюзия, ужасна драма.
Мъка след мъка, лъжа след лъжа.
Всички прекрасни мигове с тебе
Са тъмната част на безкрайна мозайка
Загадки, мистерии, несвършващи бездни,
Препълнени с мъка, скръб и тъга.
Няма любов, съществува омраза
На тази пропаднала адска земя.
Всичко красиво умира в забрава,
Обгърнато в тъмна, черна мъгла.
За радост и щастие тук място няма,
Господстват ненавист, измама, тъга.
Това е живота – страдалческа яма,
В която се вливат лъжа след лъжа!
P.S 1: Стихотворението ми бе изпратено от Марина © 03.2001 г.
P.S 2: Искам да благодаря на Петя за оказаната подкрепа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Всички права запазени
