marina (Марина)
3 0
Dec 9, 2003, 7:37 PM

Скръб 

  Poetry
3906 0 4
cigarendim

Скръб

Ти ми казваше, че ме обичаш,

Но истина ли бе това? –

Илюзия, ужасна драма.

Мъка след мъка, лъжа след лъжа.

Всички прекрасни мигове с тебе

Са тъмната част на безкрайна мозайка

Загадки, мистерии, несвършващи бездни,

Препълнени с мъка, скръб и тъга.

Няма любов, съществува омраза

На тази пропаднала адска земя.

Всичко красиво умира в забрава,

Обгърнато в тъмна, черна мъгла.

За радост и щастие тук място няма,

Господстват ненавист, измама, тъга.

Това е живота – страдалческа яма,

В която се вливат лъжа след лъжа!

 

 

P.S 1: Стихотворението ми бе изпратено от Марина © 03.2001 г.

P.S 2: Искам да благодаря на Петя за оказаната подкрепа!

© Марина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??