Уно пиано ми канти от снощи,
коме трафити стари камбани.
Лее канцоне в главата ми още,
ще ми напомня чак до домани.
На дълга маса цяла в манджорно
белисима донна контро ди мене
даде надежди ту визо риторно,
почерпи салата и грапа... ма бене!!!:)
На третата копа ут тая пърцуца
и мярнах ф очите голяма сперанца.
Ма са напих като тряснат с каруца.
Скузи! ... Не мога да стана за танца!
Ла донна изчезна фуори ф мъглата,
останах соло с тутти мушички.
Само мемория рести ф главата.
Спрете камбаните! Силенцио всички!!!
Баста!
Амин!
© Костадин Всички права запазени