Безсмислени надежди
Чудни, накипрени одежди,
облечени в нови надежди.
Ноти, изгорени в пожар,
стара песен, невидим блян.
Кошмар, събуден призори,
разгневил е зимата дори.
Излива своята градушка,
плаши с виелица ненужна.
Като кораб в плитчините
разбива се една сълза.
Изгубила се далеч в мисълта,
гние като труп в пръстта.
© Иван Чорлев Всички права запазени