23.04.2008 г., 11:56

Скъпоценности

736 0 4
Перлени зрънца поръсват синьото.
Свистящ порив на вятъра
разпръсва мокри песъчинки.
В тях, заровени сред хаоса,
крият цветовете си мидите.
Седефът приканва те мамещо.
Стисваш го силно в ръка.
Порязва те.
Прерязва те болката.
Очите обикват залеза.
Злато разбива на парчета хоризонта.
Стон на китара простенва в сумрака.
Щастлива меланхолия...
Радостна самота.
Душата се радва,
прегърнала тази самота.
А вълните разбиват скалата.
Измиват с чистотата си обзелата те суета.
Време?
Нима то има значение?
В мига на зачатието
секунда е твоят живот.
Обичай ме!
Защото аз те обичам...
Радвай се на съня
на безбрежната,
ненаситната морска синева.
Час ще мине...
Идват още двa...
До теб съм, тук и сега.
Обичай ме!
Обичай ме в самота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...