desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
174 198
23.04.2008 г., 11:56 ч.

Скъпоценности 

  Поезия » Любовна
569 0 4
Перлени зрънца поръсват синьото.
Свистящ порив на вятъра
разпръсва мокри песъчинки.
В тях, заровени сред хаоса,
крият цветовете си мидите.
Седефът приканва те мамещо.
Стисваш го силно в ръка.
Порязва те.
Прерязва те болката.
Очите обикват залеза.
Злато разбива на парчета хоризонта.
Стон на китара простенва в сумрака.
Щастлива меланхолия...
Радостна самота.
Душата се радва,
прегърнала тази самота.
А вълните разбиват скалата.
Измиват с чистотата си обзелата те суета.
Време?
Нима то има значение?
В мига на зачатието
секунда е твоят живот.
Обичай ме!
Защото аз те обичам...
Радвай се на съня
на безбрежната,
ненаситната морска синева.
Час ще мине...
Идват още двa...
До теб съм, тук и сега.
Обичай ме!
Обичай ме в самота!

© Деси Мандраджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??