24.07.2007 г., 17:03

Сладка магия

755 0 4

Пак ще ме примамиш да сгреша,
с поглед хитър ще ме заблудиш...
"Знам, че грях е" - ще реша,
но ще се оставя да ме покориш.



Безразсъдно с мене си играеш,
с безумно лудешка усмивка,
но лъжеш се, че можеш да познаеш
на тялото ми всяка мъничка извивка.



Не знеш още, че ще те опаря,
в пожар от страсти ще те завъртя
и след себе си ще ти оставя
копнежа да ме чакаш във нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...