Пак ще ме примамиш да сгреша,
с поглед хитър ще ме заблудиш...
"Знам, че грях е" - ще реша,
но ще се оставя да ме покориш.
Безразсъдно с мене си играеш,
с безумно лудешка усмивка,
но лъжеш се, че можеш да познаеш
на тялото ми всяка мъничка извивка.
Не знеш още, че ще те опаря,
в пожар от страсти ще те завъртя
и след себе си ще ти оставя
копнежа да ме чакаш във нощта.
© Елица Стоянова All rights reserved.
Хубави, но и опасни са тези пожари! Пази се!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
