Сладка смърт (Моят грях)
Ще запаля тези чаршафи навън под дъжда
с надежда да измия похотта от тях.
А себе си как ще избавя, не знам...
От твоя огън на капки горя.
Косите ми ухаят на грях,
в кръвта ми се бушуват милиони бесове.
А кожата ми пламнала от свян
виновно с карфици ме боде.
Но в ума ми пак си само ти.
Колкото и да те гоня, все се връщаш.
Ненаситно ме изпиваш със очи
и страстно, непокорно ме прегръщаш.
Жадувам те такъв - всевластен.
Господар на всичките ми сетива.
Забранен плод, грешно мълчание,
изгарящ допир, липсваща следа.
И Дявол да си, пускам те във мене...
... не по тебе, а заради тебе да умра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ТтТтТтТтТ Всички права запазени
