4 feb 2009, 22:14

Сладка смърт (Моят грях) 

  Poesía
673 0 5

Ще запаля тези чаршафи навън под дъжда

с надежда да измия похотта от тях.

А себе си как ще избавя, не знам...

От твоя огън на капки горя.

Косите ми ухаят на грях,

в кръвта ми се бушуват милиони бесове.

А кожата ми пламнала от свян

виновно с карфици ме боде.

Но в ума ми пак си само ти.

Колкото и да те гоня, все се връщаш.

Ненаситно ме изпиваш със очи

и страстно, непокорно ме прегръщаш.

Жадувам те такъв - всевластен.

Господар на всичките ми сетива.

Забранен плод, грешно мълчание,

изгарящ допир, липсваща следа.

И Дявол да си, пускам те във мене...

... не по тебе, а заради тебе да умра!

 

© ТтТтТтТтТ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??