Имаш ме, когато времето
надбягваш, слушайки Юрая Хийп
в маршрутното такси.
И когато си очаквал
да въздъхнеш облекчено -
спрял деня за миг, а да не ме завариш
у дома...
Имаш пространството
тъга по мен, и сладостта
от намирането ни - един друг
в порасналата свежа трева
в междуредието на плочките
по тротоарите
на София...
Имаш баладата на срещите ни
и твърдостта на моите чувства
в гласа ми, и в междуредието на тишината
ни - на думите...
Имаш ме в празника на радостта ти
по мен...
© Нели Всички права запазени
Чудесно казано и написано!
с обич, Нели.