Покани ме да вляза в твоя храм.
И аз, наивно заслепена от разкош,
на празните ти думи казах "ДА".
Хвана ти ръката ми и ме отведе
към олтара на безброй лъжи.
Говореше ми мило, тихо,
сякаш бях богиня на сърцето ти.
Продължихме разходката из твоя храм,
обсипан с розoви листа.
И без да се усетя, бях в твойта клопка вече,
обвързана с теб до вечността.
Цветята разцъфтяваха, щом погледа ти зърнеха,
но аз не се поддавах вече, бях сломена.
© Маги Малинова Всички права запазени