Покани ме да вляза в твоя храм.
И аз, наивно заслепена от разкош,
на празните ти думи казах "ДА".
Хвана ти ръката ми и ме отведе
към олтара на безброй лъжи.
Говореше ми мило, тихо,
сякаш бях богиня на сърцето ти.
Продължихме разходката из твоя храм,
обсипан с розoви листа.
И без да се усетя, бях в твойта клопка вече,
обвързана с теб до вечността.
Цветята разцъфтяваха, щом погледа ти зърнеха,
но аз не се поддавах вече, бях сломена.
© Маги Малинова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
