Покани ме да вляза в твоя храм.
И аз, наивно заслепена от разкош,
на празните ти думи казах "ДА".
Хвана ти ръката ми и ме отведе
към олтара на безброй лъжи.
Говореше ми мило, тихо,
сякаш бях богиня на сърцето ти.
Продължихме разходката из твоя храм,
обсипан с розoви листа.
И без да се усетя, бях в твойта клопка вече,
обвързана с теб до вечността.
Цветята разцъфтяваха, щом погледа ти зърнеха,
но аз не се поддавах вече, бях сломена.
© Маги Малинова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
