Славей
Запей ми за обич, прелитащо птиче!
За топлите нощи и хладния мрак...
Запей ми за тъжното младо момиче,
което замина с най-късния влак.
Навярно младеж без сърце е оставил
лицето ѝ хрисимо в тъмния здрач.
Нима е нехаен и днес е забравил —
самотните облаци ронят се в плач.
Кога ще разливат ранените клепки
сълзите си тежки в реки от любов?
Кога ще заспиват ръцете й крехки
до устни, разбрали любовния зов?
Когато Луната е тъй мълчалива,
че Слънцето гали я с лъч от сатен,
запей, мило птиче — за теб ще откривам
надежда за обич в най-тъмния ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
