maikata (Мая Тинчева)
200 408
20.05.2014 г., 21:37 ч.

След 

  Поезия
467 0 8

След толкова залези, а после изгреви,

след толкова мълчания,

след думи неказващи нищо,

след поток от слънчеви капки

в средата на времето стоя.

© Мая Тинчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Честно казано, Даниела, съвсем не те разбрах. Аз написахчувството си, наистина с чувство. НЕ СЪМ УЖАСЕНА, НЕ МЕ Е СТРАХ, А БОЛКА СА ИЗПИТАЛИ ВСИЧКИ.НЕ БОЛКА Е ЖИВОТЪТ МИ.пОЗДРАВИ!
  • Какво знаеш ти за болката?Човешките същества страдат повече и за това лек няма.
  • Не ужас, страх и самота- не живея така. По-скоро,старание за баланс- в мен и в отношенията ми с хората. Така стигам до слънчевите капки. Поздрави!
  • Всеки човек е различен това не пречи да се разбираме!ТОВА Е ТВОЕТО ПОСЛАНИЕ.
    Изгряваш
    понякога,
    после
    мълчиш.
    След
    думи
    неказващи нищо-
    стоиш.
    УЖАС,
    СТРАХ,
    САМОТА,
    преднамерена
    грубост очакваш
    сега?
    Не,
    по ти прилягат
    потоци
    от слънчеви
    лицемерни слова
    P.S.Пожелавам много вдъхновение,през най красивия месец май!
  • Благодаря ви!
  • Преди най - хубавото ...
  • !!!
  • Хубаво е да си по средата...

    Поздрав, Мая!
Предложения
: ??:??