20.05.2014 г., 21:37

След

662 0 8

След толкова залези, а после изгреви,

след толкова мълчания,

след думи неказващи нищо,

след поток от слънчеви капки

в средата на времето стоя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Тинчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честно казано, Даниела, съвсем не те разбрах. Аз написахчувството си, наистина с чувство. НЕ СЪМ УЖАСЕНА, НЕ МЕ Е СТРАХ, А БОЛКА СА ИЗПИТАЛИ ВСИЧКИ.НЕ БОЛКА Е ЖИВОТЪТ МИ.пОЗДРАВИ!
  • Какво знаеш ти за болката?Човешките същества страдат повече и за това лек няма.
  • Не ужас, страх и самота- не живея така. По-скоро,старание за баланс- в мен и в отношенията ми с хората. Така стигам до слънчевите капки. Поздрави!
  • Всеки човек е различен това не пречи да се разбираме!ТОВА Е ТВОЕТО ПОСЛАНИЕ.
    Изгряваш
    понякога,
    после
    мълчиш.
    След
    думи
    неказващи нищо-
    стоиш.
    УЖАС,
    СТРАХ,
    САМОТА,
    преднамерена
    грубост очакваш
    сега?
    Не,
    по ти прилягат
    потоци
    от слънчеви
    лицемерни слова
    P.S.Пожелавам много вдъхновение,през най красивия месец май!
  • Благодаря ви!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...