След
След толкова залези, а после изгреви,
след толкова мълчания,
след думи неказващи нищо,
след поток от слънчеви капки
в средата на времето стоя.
© Мая Тинчева All rights reserved.
May 20, 2014, 9:37 PM
Comments
Comments
-
Честно казано, Даниела, съвсем не те разбрах. Аз написахчувството си, наистина с чувство. НЕ СЪМ УЖАСЕНА, НЕ МЕ Е СТРАХ, А БОЛКА СА ИЗПИТАЛИ ВСИЧКИ.НЕ БОЛКА Е ЖИВОТЪТ МИ.пОЗДРАВИ! -
Какво знаеш ти за болката?Човешките същества страдат повече и за това лек няма.
-
Не ужас, страх и самота- не живея така. По-скоро,старание за баланс- в мен и в отношенията ми с хората. Така стигам до слънчевите капки. Поздрави!
-
Всеки човек е различен това не пречи да се разбираме!ТОВА Е ТВОЕТО ПОСЛАНИЕ.
Изгряваш
понякога,
после
мълчиш.
След
думи
неказващи нищо-
стоиш.
УЖАС,
СТРАХ,
САМОТА,
преднамерена
грубост очакваш
сега?
Не,
по ти прилягат
потоци
от слънчеви
лицемерни слова
P.S.Пожелавам много вдъхновение,през най красивия месец май! -
Editor's choice
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
