След банкета
Само дето не ме плюха и не ме ритаха с крак!
Всички ме гледаха много накриво.
И ме нарекоха "жълт котарак".
Защото жълтите били най-такива...
И защо?
Защото съм седнал до теб.
И на всички съм казвал, че ти си сестра ми.
Рецитирал съм стихове и съм наблягал на виното.
След
което НЕЩО не можело да не стане!
Абе, хора!
Де да беше така, ама няма!
Стига завист и стига еснафска убогост!
Макар че в цялата работа виждам и скрита реклама:
щом и жена ми се връзва, значи косвено казва, че мога!
А на теб, до която седях, ще река:
- Не въздишай!
Зарад теб бих станал сто пъти жълт котарак!
Нищо, че в някой бъдещ живот,
или в някой предишен,
да съм ти брат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
