Mar 26, 2009, 7:53 AM

След банкета

999 0 6

Само дето не ме плюха и не ме ритаха с крак!
Всички ме гледаха много накриво.
И ме нарекоха "жълт котарак".
Защото жълтите били най-такива...

И защо?
Защото съм седнал до теб.
И на всички съм казвал, че ти си сестра ми.
Рецитирал съм стихове и съм наблягал на виното.
След
което НЕЩО не можело да не стане!

Абе, хора!
Де да беше така, ама няма!
Стига завист и стига еснафска убогост!
Макар че в цялата работа виждам и скрита реклама:
щом и жена ми се връзва, значи косвено казва, че мога!

А на теб, до която седях, ще река:
- Не въздишай!
Зарад теб бих станал сто пъти жълт котарак!
Нищо, че в някой бъдещ живот,
или в някой предишен,
да съм ти брат.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...