МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
956 3877
5.08.2019 г., 13:53 ч.

След бурята 

  Поезия
423 2 11

Викнах си края, но той не дойде.

Свикнах с началото – все отначало.

Малко се чална средата – боде,

стъпва накриво и гледа печално.

 

Котка ми маха с рогати очи

и ми се муси. Насред дървета,

срутени в снощната буря, мълчи.

Погледът – свил се в сърдити тирета.

 

Взимай си бурята! Къш, къш, оса –

сякаш ми казва косматката хитро. 

Стига си бляскала с черна коса!

Връткай си жилото и се измитай!

 

Вдигам косата си – облак, на кок,

вятъра жилещ прибирам си в джоба.

Слънцето, свито, готово за скок,

шари гърба ми на ивици лобни.

 

Прашна и жълта, осата се скри

зад хоризонта и слънце припича –

пръска лъчи и не знае дори

колко безумно на мене прилича.

 

А из града, в разпилени листа

край и начало се срещат внезапно.

Въздухът – свеж. И струи чистота –

глътка след буря от чашата лятна.

 

 

4.08.2019

 

 

© Мария Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ами безумничка съм си и в това ми е чарът. Усмивка. Благодаря, Райна.
  • Колко безумно!
    Мария, познавам те от някой друг филм, където си ми превеждала на езика на поезията живота. Било е преди хиляди години и сега се повтаря
    Хубава вечер ти желая!
  • Благодаря за коментара, Меги.
  • Картини и емоции се преплитат тук, хареса ми! Прибирам си цели куплети.

    "Вдигам косата си – облак, на кок,
    вятъра жилещ прибирам си в джоба.
    Слънцето, свито, готово за скок,
    шари гърба ми на ивици лобни.

    Прашна и жълта, осата се скри
    зад хоризонта и слънце припича –
    пръска лъчи и не знае дори
    колко безумно на мене прилича."
  • Беше улична превъзходна, Николай. И си беше късмет, че я улових да я щракна. Не бях виждала котка с рогати очи. А резките над нейните приличат на отвесни тирета. Във всяка строфа на стихотворението имам поне по едно тире. А котка нямам. Нито куче. Имах някога. Разбирам те много добре. Аз съм алергична към цветята. По този повод казвам - много обичам цветя, но не ги понасям. Звучи абсурдно, но е абсолютно вярно. Благодаря.
  • Хареса ми Мария!
    Поздрави!
    Не харесвам котки и кучета, заради алергия, но не
    мога да отреча, че си написала чудесно посвещение на котката си!
  • Таня, беше се свряла между нападалите по тротоара клони, отблизо наистина е много интересна, ушите й са кафяви и приличат на рогчета, а извивката на очите й е в същата линия. Много хармонична улична превъзходна. Дори и след опустошителната буря, красотата е навсякъде в природата. Благодаря, Георги.
  • Добре, добре...
  • Благодаря, Мария! Погледнах! Много красива котка! Заслужава си посвещението.
  • Благодаря, Таня. След бурята в Кърджали направих много снимки, но понеже телефонът ми е с обикновена камера, пък и аз съм фотограф любител, не стават за раздел "Фотография", затова написах стихотворение. Но ако на някого му е любопитно коя е "котката с рогатите очи /и уши/, която ме е вдъхновила за написването му, съм качила снимката в профила си. Ще остане за известно време там, който иска, може да я види.
  • Много ми хареса, Мария!
Предложения
: ??:??