След бурята

Оставих прозорците леко отворени,
да не бъде задушно, да няма и хлад.
Да излизат навън всичките спомени,
без тях чувствам се толкова млад.

Желязо да беше, и последната стружка,
с ръцете си, в обич щях да превърна.
Но буря бе то, а после градушка,
ледени късове как да прегърна?

Нека навсякъде се проветрява,
въздухът чист, да ми носи наслада!
Животът, след буря дори, продължава,
и слънцето, за мен ще бъде награда.

Явор Перфанов
29.05.2020 г.
Г. Оряховица