30 мая 2020 г., 10:15

След бурята

789 0 0

След бурята

 

Оставих прозорците леко отворени,
да не бъде задушно, да няма и хлад.
Да излизат навън всичките спомени,
без тях чувствам се толкова млад.

 

Желязо да беше, и последната стружка,
с ръцете си, в обич щях да превърна.
Но буря бе то, а после градушка,
ледени късове как да прегърна?

 

Нека навсякъде се проветрява,
въздухът чист, да ми носи наслада!
Животът, след буря дори, продължава,
и слънцето, за мен ще бъде награда.

 

Явор Перфанов
29.05.2020 г.
Г. Оряховица

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...