27.11.2008 г., 20:15 ч.

След два коняка по сто... 

  Поезия » Друга
1382 0 37

                                                                 Провокирано от стиха "Мъртво море"

                                                                           Дарина Дечева

 

Пресъхна ми жаждата...

Точно когато се скъсаха дигите

и се втурна вода,

много вода

да

запълни

всички пътеки,

да не се завръща

никога  ехото.

Жестока беше последната

сряда

на

мъглив и мрачен ноември.

Евтино пропилях

любовта си...Сляпата.

(след два коняка по сто)

без фиксален бон

и

без ресто за връщане.

Само въпроси... въпроси.

Сега. Без отговор.

Обичах  си кучетата.

Мои бяха.

Цял живот съм ги хранила.

Ходеха със любовта

моята...тяхната,

навякъде след мен.

Пред мен.

Лаеха, виеха.

Понякога... с глутница

единаци

с

патологичната  лудост

на звярове...

Ръфаха като ненаяли се,

роклята на моята скъпа

Темида.

Хапеха до кръв

гънките на бялата ми кожа.

Зарастваха  на криво...

Болка

подир болка.

Рана до рана.

Все накриво... завинаги.

Друг път се усмихваха.

Жлъчно

и

жълто.

(Усещах ги,

 кога са легнали в бърлогата

с неумитите  зъби).

Само онова малкото...

ЧИ-хуа хуа от Сан Диего

не забрави,

че яде хляб

от ръката ми.

Затова не ми захапа ръкава.

Никога.

Само веднъж... го докосна,

искайки да целуне

върха на дългите пръсти.

Но и него прогоних.

И любовта му.

Бог да го прости!

(В повече ми бяха двата коняка).

 

© Веска Алексиева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Веси, чета те, чета...
    "...и се втурна вода,
    много вода
    да
    запълни
    всички пътеки,
    да не се завръща
    никога ехото."

    Много си ми близка!

  • С уважение към таланта ти, Веси!Силно,много силно и въздействащо!Нямам думи...Благодаря ти!
  • Безмълвна съм!
  • !!!
    Аплодисменти!
  • Хапеха до кръв

    гънките на бялата ми кожа.

    Зарастваха на криво...



    Това, което сътворяваш е транс, не поезия, транс...
    *втрещена*
  • ВЕси , от два дена съм тук , днес ти отговорих , и те попитах ти къде си за да дойда , и ето ме , там ми писна , там ми е скучно , искала съм да съм тук , може би , щастлива съм !!!
  • Винаги блестиш!
    Уникална си!
  • Й-й-й-йес!
  • Каквото и да напиша, ще е недостатъчно...
    С уважение към таланта ти, Веси!
  • Веси...прегръщам те...
    опитах...наистина са в повече...с обич.
  • Страхотна,динамична поезия!!!Познаваш живота!!!
  • Четох го поне 10 пъти и все не намирам думи за коментар!
    Прегръщам те, Веси!
    Голяма си!!!
  • АНИ!
    Aneta_kz (Анета Джурова)
    Предлагам ти да се напием!
    Пак...заради жаждата!
  • О..., трябва ми поне глъдка след това...
    Веси...

    Пресъхна ми жаждата...!!!
  • Дай ми ги на мен Веси и двата коняка...имам нужда след този прочит!
    Май ми се изгубиха нанякъде думите...
    !!!

  • Трудно се пише коментар след твой стих, Веси.
    Поглъщаш.
    Страхотна си!!!
    Позравче.
  • Удоволствието бе изцяло мое - Благодаря!
    Моите почитания
  • "Само онова малкото...
    ЧИ-хуа хуа от Сан Диего
    не забрави,
    че яде хляб
    от ръката ми.
    Затова не ми захапа ръкава."

    !

    Никога.
  • Много харесах!!! Поздравления, Весе!
  • ти си знаеш какво ще ти кажа, взривна, нали?
  • Думите...тези думи които никога не намирам пред теб...

    !!!
  • как се коментира това...Поезия...великолепна Поезия...
    Веси...ти си невероятна поетеса...с много обич.
  • Изгубих си думите, Веси!!!
    Прегръщам те!
  • Задъхана и опиянена
    дори без два по сто коняка...
    Веси*!!!
  • Драго ми е да те видя тук,Оливър!
    Благодаря ти!
    И на останалите...Много благодаря!
  • Превъзходна! Браво! Хенри
  • Сега само прочетох!
    Но.
    И ...
    Насълзиха ми се очите, Веси, но пак ще го прочета...
  • Най-най!

  • Сега и един коняк би ми стигнал, както ме стегна гърлото от този стих! Ех, Веси!...
  • БРАВО !!!
  • какво ти дар слово да загубиш.. пред теб човек, само поклон можа да направи.. стихът е невероятен,,,, за кой ли път.. тези два коняка все са ни в повече
  • Няма нужда от коментар, нали?
  • Интересен стих.Много ми хареса!!!
  • ае, ако обичате не се Туп-вайте, че не е по план!!!Пък и лично аз залягам над водката

    Веси, обичам да те чета, пълниш ме!!!!!!!!!!!!!
  • Ако имаш нужда от помощ, Дари, ще си разделим единия коняк, хем ще се чукнем за здравето на Веси, хем ще ни дойде като успокоително...
    Веси, наздраве за теб и за таланта ти! Дълбоко чувство е това стихотворение!
  • Морето има бряг,Дечева...Чакай ме!
    Туп,туп! Идвам!
  • !!!
    Страшно ми хареса!И толкова е хубаво това вдъхновение,толкова е хубаво,че те е провокирало!Радвам се,че прочетох!

    Жестока беше последната
    сряда
    на
    мъглив и мрачен ноември.


Предложения
: ??:??