6.05.2006 г., 9:39

След една година...

1.1K 0 0

Мислех, че днес ще е както преди една година -
на този ден да съм до теб,
да празнувам заедно с теб.
Да те целувам и да сме щастливи.
Е, да, някога се обичахме много!
Сега не е така!
Къде ли аз сгреших?
Или пък вината е твоя?
Но подло е сега да си мълчим,
дори да си отминем непознати.
След нас останаха следи,
спомени, който едва ли скоро ще угасим!
за Георги

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивет Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...