След хиляди фалшиви разкаяния
След хиляди фалшиви разкаяния
в душата ми все повече се мръква.
Клисарят стар пожали и покани я
на вярата в порутената църква.
Крещят в захлас безгрешни край олтарите,
варакът по иконите се лющи.
Ръката, нецелуната на старите,
смирено проси късче хляб, насущний.
Бръшлян руши ги бавно с клонки мършави,
а в дворището гарванът пресит е.
И като сухи съчки злото кърши ви...
На себе си успейте да простите.
Не искам много. Имане и нямане,
да си добър все пак си струва риска!
Сред храм, граден от хули и от камъни,
от вас стихът ми прошка днес поиска.
Простете ми, дори и непростимото!
И прошката безмълвна тя за вас е
Клисарят стар едва си помни името,
но помни Бог... Животът е прекрасен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
