20.11.2011 г., 16:26

След хиляди години

1.6K 0 1

Някой ден, след хиляди години,

ще се срещнем в някой друг живот -

вярвам аз, в нашите съдбини

има място и за нашата любов.

 

Не е днес, не ще да бъде утре,

когато аз до тебе ще заспя -

все някога обаче ще се случи -

дори и не на таз’ земя.

 

Че любовта не гасне. Нито пък умира.

С душите ни се ражда всеки ден.

И вътре в мен напира ли, напира -

зная, че и ти си в неин плен.

 

Разделиха ни по хиляди причини.

Светът е ад... и то суров.

Но вярвам, че, макар и след години,

ще пребъде нашата любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...