След лудостта
След като си поигра със мен,
Извиках яростта си да те съди.
Сърцето си аз свивам в длан,
За да го скрия от очите.
Карам други да се влюбват в мен,
Привидно ги обичам.
Подминавам твоя поглед празен
(А как желая ти да плачеш).
Демонстрирам сила, наглост
(А е празно в мен).
Сърцето ми е трезво вече
След лудостта на твоя плен.
О, Господи... къде е любовта?
Та аз съм със различен всеки ден!
Бъди в съня ми,
Но не ме закачай.
Не искам да ти дам
Последната надежда, че го има
Момчето, носещо надеждата
За мен…
Извиках яростта си да те съди.
Сърцето си аз свивам в длан,
За да го скрия от очите.
Карам други да се влюбват в мен,
Привидно ги обичам.
Подминавам твоя поглед празен
(А как желая ти да плачеш).
Демонстрирам сила, наглост
(А е празно в мен).
Сърцето ми е трезво вече
След лудостта на твоя плен.
О, Господи... къде е любовта?
Та аз съм със различен всеки ден!
Бъди в съня ми,
Но не ме закачай.
Не искам да ти дам
Последната надежда, че го има
Момчето, носещо надеждата
За мен…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Иванова Всички права запазени
