След нас
Когато утре чувството изчезне
и се смаля във твоите очи,
и любовта във бреме се превърне,
и допирът ти почне да боли,
и всичко наше стане някак чуждо,
и в гърлото започне да горчи,
и чувстваш, че не ти е нужно
да галиш моите коси...
Ако насила ме целуваш
и нищичко не искам аз,
и вече хич не ме ревнуваш,
а аз не чувам твоя глас...
Тогава нека да си тръгнем -
от мене ти, от тебе аз -
и хубав спомен да оставим
да сгрява другите след нас!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Иванова Всички права запазени
