Когато утре чувството изчезне
и се смаля във твоите очи,
и любовта във бреме се превърне,
и допирът ти почне да боли,
и всичко наше стане някак чуждо,
и в гърлото започне да горчи,
и чувстваш, че не ти е нужно
да галиш моите коси...
Ако насила ме целуваш
и нищичко не искам аз,
и вече хич не ме ревнуваш,
а аз не чувам твоя глас...
Тогава нека да си тръгнем -
от мене ти, от тебе аз -
и хубав спомен да оставим
да сгрява другите след нас!
© Ирена Иванова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
