30.04.2010 г., 16:31

След нейно височество кралицата

1.4K 0 2

Ти - кралицата.
Безмълвно подчиняват ти се всички.
Виси на врата ти тежка огърлица
от колекцията ти от счупени усмивки.
Обичаш изненадите на сутринта,
но тръпнеш да падне нощта.
Виждала си какво ли не
- и примирение, и изцапани с кръв ръце.
Вина? Не, ти нямаш.
Твоята работа е да прелъстяваш,
а после... отминаваш.
Оставяш след себе си болка и тъга.
Оставяш дори безжизнени тела.
С червило си писала на безброй огледала:
"Беше тук ревността."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иянира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...