22.06.2016 г., 21:02  

След петдесет години

425 1 0

След петдесет години

 

Когато раздялата е нежелана, но и неизбежна,

тя идва като ударен от внезапно от близък шамар,

но с нея се ражда и една до болка голяма надежда,

че все някога може би край ще има този кошмар...

 

Че може би след много, много години,

пътищата ни отново ще се пресекат,

но тогава грешките ни ще бъдат простими,

а чувствата ни няма така да тежат...

 

Че може би когато децата ни са вече големи

и имат свои животи и силни любови,

може би тогава ще изчезнат всички проблеми

и над реките между нас ще построим мостове...

 

И по тях един към друг ще се затичаме,

с изтощени нозе и с побелели коси,

дочакали най-накрая мига да се обичаме,

за който с години ще сме мечтали, нали...

 

И макар и малко остарели и различни,

ще усетим, че изобщо нищо не се е променило,

че още силно буреносно се обичаме,

че времето любовта ни грижовно е съхранило....

 

Сега тръгвай, не плачи, ще живеем с тази надежда,

че може би ще бъдем заедно след петдесет години,

ще я чакаме, но ако случайно не се състои тази среща -

обещавам в другия живот, да бъда твоята любима!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...