Jun 22, 2016, 9:02 PM  

След петдесет години

  Poetry
426 1 0

След петдесет години

 

Когато раздялата е нежелана, но и неизбежна,

тя идва като ударен от внезапно от близък шамар,

но с нея се ражда и една до болка голяма надежда,

че все някога може би край ще има този кошмар...

 

Че може би след много, много години,

пътищата ни отново ще се пресекат,

но тогава грешките ни ще бъдат простими,

а чувствата ни няма така да тежат...

 

Че може би когато децата ни са вече големи

и имат свои животи и силни любови,

може би тогава ще изчезнат всички проблеми

и над реките между нас ще построим мостове...

 

И по тях един към друг ще се затичаме,

с изтощени нозе и с побелели коси,

дочакали най-накрая мига да се обичаме,

за който с години ще сме мечтали, нали...

 

И макар и малко остарели и различни,

ще усетим, че изобщо нищо не се е променило,

че още силно буреносно се обичаме,

че времето любовта ни грижовно е съхранило....

 

Сега тръгвай, не плачи, ще живеем с тази надежда,

че може би ще бъдем заедно след петдесет години,

ще я чакаме, но ако случайно не се състои тази среща -

обещавам в другия живот, да бъда твоята любима!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...