28.01.2008 г., 14:21

След... пепелта

1.3K 0 19

Разравям спомени в... жаравата -
изгасват сенките им в... самота,
догаря болката от... раната -
посипана е просто с... пепелта.
И дрезгава въздишка се отронва -
опърлена от... стона на душата,
в огнището... изтлеяла прокоба
просъсква... клетва... в тишината.
Опарени, пресъхнаха очите ми -
от въглени... с дамгосани езици,
забулиха във дим... мечтите ми,
стопиха... восъчните ми зеници.
Проблясва белегът... във прахоляка -
изстинал... сгърчен... (тъжен спомен).
Надежда... позакърпена... във мрака
се ражда... факелно... във мен.

Маги

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Рашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...