След... пепелта
Разравям спомени в... жаравата -
изгасват сенките им в... самота,
догаря болката от... раната -
посипана е просто с... пепелта.
И дрезгава въздишка се отронва -
опърлена от... стона на душата,
в огнището... изтлеяла прокоба
просъсква... клетва... в тишината.
Опарени, пресъхнаха очите ми -
от въглени... с дамгосани езици,
забулиха във дим... мечтите ми,
стопиха... восъчните ми зеници.
Проблясва белегът... във прахоляка -
изстинал... сгърчен... (тъжен спомен).
Надежда... позакърпена... във мрака
се ражда... факелно... във мен.
Маги
© Магдалена Рашева All rights reserved.
