на И. ( като Истина )
Една сълза се оголи
и падна надолу...
във Нищото...
Една мечта се отрони -
последна от голите клони...
Безсмислена!
Пак есен е,
и пак не политнах...
Без песен останах,
без птиците...
Нищо че те обикнах -
Ти отлитна!
Ще търся пак птицата бяла
напролет - по жиците...
© Неделина Кабаиванова Всички права запазени