18.12.2006 г., 23:46

След смъртта

Поезия

1.3K 0 2

Под ноктите ми в кръв,
плуват мисли и мечти,
забравени от мен, зоват
сивото лице да просълзи.

Мъртвите коси да заблестят.
Сърцето безспирно да тупти,
устни стон да промълвят,
да се съживят замръзнали очи.

Увито в паяжина съвършена,
покривалото - безлична нежност...
пътува тяло към огнената бездна...
за да тлее душата мy във вечност...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)

Много си мъдра за своите години. Стихът ти ми хареса, много си смела!

2007-01-07T02:07:24+02:00
ria (Гергана Иванова)

Този стих е депресарски. На такова красиво дете на изкуството не му отиват такива мисли.

2006-12-19T10:58:22+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0