18.12.2006 г., 23:46

След смъртта

Поезия

1.3K 0 2

Под ноктите ми в кръв,
плуват мисли и мечти,
забравени от мен, зоват
сивото лице да просълзи.

Мъртвите коси да заблестят.
Сърцето безспирно да тупти,
устни стон да промълвят,
да се съживят замръзнали очи.

Увито в паяжина съвършена,
покривалото - безлична нежност...
пътува тяло към огнената бездна...
за да тлее душата мy във вечност...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)

Много си мъдра за своите години. Стихът ти ми хареса, много си смела!

2007-01-07T02:07:24+02:00
ria (Гергана Иванова)

Този стих е депресарски. На такова красиво дете на изкуството не му отиват такива мисли.

2006-12-19T10:58:22+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0