Dec 18, 2006, 11:46 PM

След смъртта

Poetry

1.3K 0 2

Под ноктите ми в кръв,
плуват мисли и мечти,
забравени от мен, зоват
сивото лице да просълзи.

Мъртвите коси да заблестят.
Сърцето безспирно да тупти,
устни стон да промълвят,
да се съживят замръзнали очи.

Увито в паяжина съвършена,
покривалото - безлична нежност...
пътува тяло към огнената бездна...
за да тлее душата мy във вечност...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)

Много си мъдра за своите години. Стихът ти ми хареса, много си смела!

2007-01-07T02:07:24+02:00
ria (Гергана Иванова)

Този стих е депресарски. На такова красиво дете на изкуството не му отиват такива мисли.

2006-12-19T10:58:22+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0