Dec 18, 2006, 11:46 PM

След смъртта

Poetry

1.3K 0 2

Под ноктите ми в кръв,
плуват мисли и мечти,
забравени от мен, зоват
сивото лице да просълзи.

Мъртвите коси да заблестят.
Сърцето безспирно да тупти,
устни стон да промълвят,
да се съживят замръзнали очи.

Увито в паяжина съвършена,
покривалото - безлична нежност...
пътува тяло към огнената бездна...
за да тлее душата мy във вечност...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ПАТРИЦИЯ-57 (ПЕТЯ ГРИГОРОВА)

Много си мъдра за своите години. Стихът ти ми хареса, много си смела!

2007-01-07T02:07:24+02:00
ria (Гергана Иванова)

Този стих е депресарски. На такова красиво дете на изкуството не му отиват такива мисли.

2006-12-19T10:58:22+02:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0