След тази нощ!!!
небето се изплака на рамото ми...
Нищо не е както беше,
гръм преряза го и падна -
небето сгромоляса се върху мене...
Дали ще липсвам някому?
Аз не от злоба, аз от страх,
че помислиха ме за приятелка
на омразата - на моята неродена сестра...
Бих я убила, ако се роди,
бих й откъснала сърцето,
с ето тези две ръце...
Само ако проплаче даже,
бих я убила, вместо да протегна към нея ръце...
Но аз да мразя?
Да се храня с хорска злоба?
Аз? Не знаех, е отстрани -
така изглеждало - не вярвам...
След тази нощ - не зная...
Загубих се на булеварда,
няма пътни знаци, нито зов
за завръщане, за... приятелска любов...
Нищо вече не е същото...
Само аз съм си такава,
каквато бях и вчера
и ще съм утре...
Не искам никаква промяна!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
