Ще дойда аз за сбогом тази вечер -

от миналото призрак в твоя сън.

Не ме оставяй в тая късна есен

на тъмно пред вратата ти. Отвън.

Пусни ме! Тази нощ последно...

ме целуни, а после може би

ще си замина бързо, тихо. Нежно

ще пея цяла в кървави сълзи...

и ще оставя песента си тежка

в сърцето ми печална да се лее,

докато аз не стана бучка пепел

и за година-две не побледнея...

Но от това не се страхувай ти!

И разбери ме! Трябва да си ида...

Но тая нощ последно ме пусни,

а с утрото дълбоко ме зазидай!

***

След днес не искай вече да се връщам

и дваж по-страшно утре ме проклинай!

От мен по-силно следваща прегръщай...

Не ми прощавай, че си тръгнах. Намрази ме!