След теб
Загубих се в очите ти, не тръгвай,
сама да си отида не посмях,
когато теб те няма, в мен е тъжно
и се загубва детският ми смях.
Загубих те и няма да намеря
ръцете ти, отдадени на друга,
в душата пусна корени, а тръгна си
живея тихо и съвсем ненужна.
Загубих се във мислите по тебе,
по топлината на отминалата нощ,
не искай да разказвам свойте делници -
ще ти говоря даже да си лош.
Потънаха заспалите понятия,
разплакаха се сините вълни,
защото в любовта ти - непонятната
ще се прибирам щом ме заболи.
И няма да посаждам семената
на чувствата, родили в нас греха,
ти тръгна си, след тебе и Земята
остана да тъгува в самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жулиета Великова Всички права запазени
