След залеза
След залеза
Защо преследвам те все още с думи,
защо повтарям колко си красива.
Нима ще върнат помежду ни
онази, свързващата сила.
Нима изчезна безвъзвратно
усмивката ти слънчево сияйна.
Стопи се нейде любовта ни -
довчерашна красива тайна.
Ще вехнат тъжно розите без тебе,
а аз ще давя мъката в коняка.
Ненужни в джоба ми ще дремят
два смачкани билета до Луната.
Гласът ти нежен пак ще чувам,
но няма вече влюбен да звъни.
Ръцете ми приятелски ще се ръкуват,
без право да докосват твоите коси.
А устните ми трудно ще изричат
"здравей, довиждане, до нови срещи",
до вчера страстно твоите изпивали
на светлината от догарящите свещи.
След залеза на любовта настъпва мрак.
Дано объркани в него ний не се изгубим.
Дано проблесне лъч надежда пак,
че някога отново ще се влюбим.
Родено от любовта на AkinΩ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Мавров Всички права запазени
