Нощ, луна, очи незаспали -
капят звезди, спомени палят.
В този миг от безкрай,
духът ми вятърно скита,
аз търся твойте следи,
с будно сърце и звън на китара.
Още жадни са мойте мечти -
за теб стихийно изгарям,
нещо старо в душата трепти -
копнеж, гореща желаност.
Пак луната в златно блести,
твойте стъпки огряла.
В шепите на нощното небе
е нашата неостаряла любов
и ново начало.
© Здравка Бонева Всички права запазени