13.02.2009 г., 11:28

Следи

826 0 13

Нощ, луна, очи незаспали -

капят звезди, спомени палят.

В този миг от безкрай,

духът ми вятърно скита,

аз търся твойте следи,

с будно сърце и звън на китара.

Още жадни са мойте мечти -

за теб стихийно изгарям,

нещо старо в душата трепти -

копнеж, гореща желаност.

Пак луната в златно блести,

твойте стъпки огряла.

В шепите на нощното небе

е нашата неостаряла любов

и ново начало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...